Манчестър юнайтед

Моят любим отбор

Създаване на отбора

„Манчестър Юнайтед“ е футболен клуб от град Манчестър, Англия. Домакинските си мачове отборът играе на стадион Олд Трафорд. Основан като футболен клуб Нютън Хийт през 1878 г., клубът променя името си на „Манчестър Юнайтед“ през 1902 г. и се премества в Олд Трафорд през 1910 година.

Най-успешният треньор

През 1968 г. под ръководството на сър Мат Бъзби, „Юнайтед“ става първият английски футболен клуб, който печели Купата на европейските шампиони, десет години след въздушната катастрофа в Мюнхен, отнела живота на осем играчи от клуба. Сър Алекс Фъргюсън, мениджър на „Юнайтед“ в периода 1986 – 2013, е най-успешният мениджър в историята на британския футбол, със спечелени две титли в Шампионската лига на УЕФА, 13 титли на Висшата лига на Англия, едно световно клубно първенство, една суперкупа на УЕФА, една купа на носителите на купи на УЕФА, една междуконтинентална купа, пет купи на Футболната асоциация на Англия, четири купи на Футболната лига на Англия и 10 купи Къмюнити Шийлд. „Манчестър Юнайтед“ е най-успешния клуб в английския футбол, след като е спечелил рекордните 20 титли, и 12 купи на Футболната асоциация, както и четири Купи на лигата. Клубът също е спечелил три европейски купи и два пъти е бил световен клубен шампион: през 1999 г. и 2009 г. Към октомври 2013 г. по-годишен клубен коефициенти, изготвен от УЕФА, отборът заема пето място в Европа.

История

В началото на сезон 1907/1908 г. (който е и първата шампионска година на отбора) Джон Хенри Дейвис започва да планира строителството на стадион. Чрез своята пивоварна купува земя в Трафорд – град, намиращ се край Манчестър (днес квартал на града), върху която да бъде построен стадионът. Строителните работи започват през 1908 г. под наблюдението на известния архитект Арчибалд Лейч. До 1910 г. отборът завършва преместването си на новия стадион като напуска стария си дом на Банк Стрийт. През сезон 1907/08 клубът печели титлата в Първа английска дивизия с 52 точки (при 2 точки за победа и 1 за равен), девет точки повече от втория Астън Вила. Юнайтед са и водещият отбор по брой голове в първенството с 81. Санди Търнбъл и Джордж Уол вкарват съответно 25 и 19 гола. През следващия сезон (1908/09) Манчестър Юнайтед печели ФА Къп за първи път Първият мач на Юнайтед на новия стадион се играе на 19 февруари 1910 г. Домакините губят с 4:3 от Ливърпул пред 80 000 зрители. Два дни преди това голямата дървена трибуна на стария стадион на Банк Стрийт бива срутена от силни ветрове. „Червените дяволи“ печелят втората си титла на Англия в края на първия пълен сезон на Олд Трафорд – 1910/11. Отборът грабва първото място в последния мач от сезона като побеждава с 5:1 Съндърланд у дома. Освен донеслия победата срещу Съндърланд Харолд Холс, Юнайтед притежават още един класен нападател – Енох Уест, който се превръща в основна фигура и през втория сезон на Олд Трафорд. Той бележи 19 гола по време на шампионата и помага на отбора да спечели Чарити Шийлд в мач срещу Суиндън Таун. Крайният резултат от мача е 8:4. Въпреки тази добра серия „Червените дяволи“ не успяват да поддържат темпото и през сезон 1911/12 защитаващият титлата си отбор завършва едва на 13-о място. Секретар-мениджърът на клуба Ърнест Мангнъл решава да се прехвърли при градския съперник Манчестър Сити. Търсенето на нов човек на поста на Мангнъл завършва с подписа на Дж. Дж. Бентли, президент на Футболната лига. Под негово ръководство Червените достигат до четвърто място в шампионата през сезон 1912/13. Следващият сезон е период на смени и непостоянство като Чарли Робъртс и Алекс Бел са продадени съответно на Олдъм и Блекбърн Роувърс. Юнайтед завършват на 14-о място, а Уест получава наградата за голмайстор на лигата за трети пореден път. Следващият сезон се запомня с настъпилите промени в ръководството. През декември 1914 г. ролята на секретар-мениджър се разделя за първи път. Бентли става секретар на отбора, а Джон Робсън е назначен за мениджър. Тимът на новия мениджър е само бледа сянка на звездния отбор, спечелил купата на Англия през 1909 г. От него остават само Джордж Стейси, Били Мередит, Санди Търнбъл и Джордж Уол. Не е изненада и крайното класиране на отбора – само на точка над изпадащите.